Поредната среща на Клуба за ентусиазъм и и професионализъм към
катедра „Философия“ на ПУ "Паисий ХИлендарски", проведена на 14 март 2016 г. бе посветена на
реконструирането на понятията за гражданство
и гражданско образование в контекста
на българската възрожденска и следосвобожденска литература и култура.
Проф. д.ф.н. Албена Хранова представи зараждането и
развитието на понятието за гражданин през Възраждането и анализира примери и
възможни обяснения за неговото „неглижиране“ тогава и сега. За разлика от
големите западноевропейски държави като Франция, Англия и Германия, които,
въпреки културните разлики, са успели да изградят работещо гражданско общество,
защото понятието за гражданин е било важно и съществено за тяхната култура, в
България това понятие е доминирано от буквалното си значение на „човек, който
живее в града“ – факт, който хвърля
дълбока сянка върху по-късните му употреби. През българската литературна
класика се утвърждават поредица от иронични и негативни употреби, свързани с
присъствието на града като „основен отрицателен герой“ и характерни за
предмодерността.
