Похвално слово за философията

или защо е добре да се преподава философия в училище

гл. ас. д-р Евелина Варджийска, преподавател по философия в ПУ „П Хилендарски“

Видими и невидими кризи

Свидетели сме на криза – поредната криза в българското образование, видим израз на кризата в обществото ни.

Но както знаем от мъдри хора на перото, най-страшни са „невидимите кризи“ (Г. Господинов), които застрашават духа и културата ни. Същите тези кризи, от друга страна, са и шанс – възможност да излезем от автоматичната рутина на всекидневието и да се замислим за важните неща в живота ни, да встъпим в диалог един с друг и да споделим тези важни неща, без които не можем - и като хора, и като професионалисти.

Ето едно от актуалните измерения на кризата – намаляват се драстично часовете по философия в средното училище. Толкова драстично, че смисленото присъствие на „първата наука“ в българското училище е поставено под въпрос, защото предлаганите 2,5 часа за 3 учебни години (?!) не дават възможност за осъществяване на ефективно образователно взаимодействие. Какво толкова, ще кажете? Нали децата ни са претоварени. Един учебен предмет повече или по-малко… „Да олекотим програмата“ е новият универсален лозунг на образователните технолози. Чудесно, но какво да изхвърлим зад борда – фактите или мисленето? Подобна дилема очевидно не стои пред МОН и неговия министър, защото предлаганите промени в учебния план са категоричен израз на познатата ни максима „Мразим да мислим“. За шопа това вероятно е „легитимно“житейско кредо. Но дали имаме право от властовата позиция на образователни „експерти“ да приемем с лека ръка и без никакви аргументи необмислено решение, което ще има дългосрочни последици и да лишим от школуване на мисленето децата и младежите, които ще живеят в свят, изпълнен с обилие, но не и с качество на информацията, с манипулации и въпроси, с несигурност и динамика и все по-отчаяно ще се нуждаят от ориентиране? От ориентиране в мисленето, както Имануел Кант определя философията!

 Какво е философия?

Онлайн курс по „Въведение във философията“, предлаган от университета в Единбург за най-широка възможна аудитория предлага следното работно определение:

„Философия е дейността по изработване на правилния начин да се мисли за нещата“.

За "ползата" от неосократическите диалози

Евелина Варджийска

Когато размишляваме дали и как бихме могли да прилагаме сократическия метод при преподаването на философия в училище, би трябвало да осъзнаваме, че той формира важни нагласи и качества на мисленето у учениците като например:

•   Способност за извличане на знание от собствения опит чрез нещо като “припомняне”, аналогично на Платоновото “анамнесис”
•  Да размишляваме заедно – за разлика от една обикновена (почти безразлична) обмяна на мнения или дебат (където всеки иска да спечели). Да размишляваме заедно означава също, че участниците могат да променят възгледите си без да губят достойнството си.
• Развива критическата способност – съизмерване на собствените възгледи с възгледите на другите участници
• Самопознание – принос към изкуството да се живее, “упражнение в лична етика и житейска мъдрост”
• Развива “сократически добродетели” като издръжливост, търпение, способност да изслушваш, готовност за промяна на мнението, доверие към собствените съмнения и интуиции

Сократическият диалог в обучението на учители

СОКРАТОВАТА ПАРАДИГМА

Гизела Раупах-Щрей[1]

(Нео)сократическият метод, който се свързва с името на гьотингенския философ Леонард Нелсон, обосновава една отчасти различна по отношение на античната Сократова беседа диалогична традиция, която в Германия се практикува преди всичко в училищното преподаване и в обучението на възрастни. Освен в училищата тя се практикува и в други учебни заведения не само в Германия, а и в други страни. Като насърчаване на самостоятелното мислене и на непредубеденото търсене на истината Сократовото начало може да разгръща един все още подценяван потенциал не само в преподаването, а и в изследването под формата на беседа. Авторката на настоящата статия ръководи от 1977 г. Сократови беседи в традицията на Л. Нелсон и Густав Хекман, като се занимава с подготовката на учители по философия и етика. За да може тази практика да се дискутира на теоретично ниво, както и да се въведе във философския и дидактическия дискурс, авторката издига водещата идея за нейното дефиниране като Сократова парадигма и за нейното разгръщане в конститутивните й елементи.

Дефиниция на понятията: Сократовата беседа е едно изхождащо от опита и свързано със субекта аргументиращо търсене, организирано от обособена дискутираща общност, на познанието на истината за философски (т. е. отнасящ се към нещо основополагащо) проблем с цел накрая тя да се формулира в подгласно на консенсус съждение, което е плод на намерен чрез рационална проверка общ възглед.

ДА ЧЕТЕМ ПЛАТОН

Томас А. Слезак

ЧИТАТЕЛЯТ САМ СЕ ВКЛЮЧВА В ПРОЧИТА

(1)    При Платон, като при никой друг мислител, се отдава толкова голямо значение на въпроса за литературната форма, в която ни е изложено философското съдържание, а оттам и на въпроса за метода, с който читателят трябва да подходи към тази особена форма. Защото при никой друг мислител формата на изложение не е така непосредствено значима за съдържанието, както при него - правилното разбиране на диалогичната форма и правилното разбиране на Платоновото понятие за философия са взаимно обусловени. (…)

(2)    … Фактът, че при четенето ние не можем да се абстрахираме от собственото си аз, не можем да пренебрегнем многостранната си обусловеност и в резултат на това представляваме съществен фактор в процеса на четене, важи за всеки прочит и е общопризнат. При Платон обаче се добавя и това, че читателят, както беше споменато в началото, почти без¬проблемно добива усещането, че е не само наблюдател, а по някакъв трудно определим начин - и страна в сблъсъка на мнения, който проследява. Естествено това трябва да има последствия за начина, по който той приема съдържанието. … Очевидно трябва да реагираме на Платоновите драми с цялото си същество, а не само с аналитичната си мисъл. Следователно въпросът е: какъв характер трябва да има активното участие на читателя и какъв дял може да има неговият спонтанен принос за конструирането на смисъл. (…)

Платон, ТЕЕТЕТ

Сократовото акушерско изкуство (150 с – 151 d)

Сократ: Що се отнася до моето бабуване, то по друго не се различава от тяхното. Различава се само: по това, че изражда мъже, а не жени и че наглежда раждащите души, а не тела. Но най-същественото в нашето изкуство е, че дава въз­можност да се изпробва всякак дали мисълта на младежа ражда лъжовен призрак или добър и истинен плод. Иначе и аз съм като бабите. Не съм в състояние да родя мъдрост и както мнозина вече са ме укорявали, другите разпитвам, а сам не твърдя нищо за нищо, защото не разполагам с нищо мъдро.

Феноменология на диалогичната ситуация в Пирът на Платон

Райчо Пожарлиев, Философски образи, С., 2000 г.

(1)    Пирът - един от най-забележителните диалози на Платон, може да бъде разглеждан и е разбиран с различни изследователски намерения и от различни гледни точ­ки. В повечето случаи той дава повод да се очертае Платоновото учение за красотата и познанието, чието съсредоточие е темата за любовта и бога на любовта - Ерос. И не само защото според разказа на предсказателката от Мантинея - Диотима, Ерос „се намира по средата на зна­нието и незнанието“ (Платон, 1982, Т. II., 461) и сякаш в образа си концентрира стремежа към познание, тъй ха­рактерен за философите и така чужд на боговете и неве­жите.

(2)    Боговете не познават, те просто притежават знани­ето. За невежите, тъкмо защото не знаят и „живеят в тъ­пота“, познанието е чуждо и безразлично и не активира мисълта им. Обратно - за философите знанието е краси­во, привлекателно, а потребността от него е подобна на любовта - порив към красивото. Стремежът към краси­вото е не просто естетически, но и еротичен, философия­та има интимно-еротична природа, философите, които са по средата между невежите хора и боговете, са любещи знанието, копнеещи по него, желаещи го.

Разследването на Сократ

Никълъс Фърн

Разкриване на истината чрез задаване на въпроси

(1)    За радост на политиците и за жалост на философите много хора могат да бъдат убедени едва ли не във всичко, и то без прилагане на рационална аргументация. Древно­гръцките софисти обаче, в лицето на философи като Про­тагор и Горгий, са разполагали с по-изтънчена аудитория. Едно от най-любимите забавления на благородниците от V в. пр.Хр. било да слушат дебатите на големите майсто­ри на словото. За да могат успешно да участват в тогаваш- ната демократична система, младите аристократи трябва­ло да преминат обстоен курс по реторика при професиона­лен софист. Съвременните политически класи пренебрег­ват достойнствата на класическото обучение, но пък пра­вят печално изключение за софисткото изкуство. Докато пишех тази книга, управляващата във Великобритания Лейбъристка партия организира за своите бъдещи идеоло­гически шамани специални курсове в края на седмицата, на които те се обучават да избягват директните отговори на неудобни въпроси. Едно от упражненията за напредна­ли се състои в разговор на четири очи, на който кандида­тът бива питан просто: „Колко е часът?“ Ако той е в състо­яние да издържи петнайсет минути, без да даде отговор, преминава на следващото ниво. Никой още не ни е осведо­мил какво представлява следващото ниво, но ако някога получим такава информация от успешно завършили курса шамани, ще е най-разумно да не им вярваме. Лицемери от този род практикували необезпокоявани от никого уменията си до появата на Сократ (469-399 г. пр.Хр.), който от­крива или преоткрива нещо, останало скрито за софистите - истината.

Неосократически диалог в традицията на Нелсон/Хекман

Евелина Варджийска
(откъс от непубликувана дисертация на тема "Изследователската общност", защитена на 15 септ.2014 г. в СУ "Св. Кл. Охридски")

Сократ и неосократическият метод

В европейската традиция Сократ е създателят на диалозите, които правят възможно изследването и философската рефлексия^[1], защото са свободни – от натиска на действието, на постигането на специфичен резултат или вземането на решение.

Методът на античния Сократ - майевтиката или „акуширането” на мисли - е достигнал до нас чрез диалозите на неговия гениален ученик Платон. За разлика от софистите, които представляват идеята за “професионализиране” на философията като някакво елитарно занимание, Цеко Торбов^[2] подчертава „демократичното” убеждение на Сократ, че:

„Всеки човек може да достигне до истината, която се крие у неговия дух, стига само да си даде труд да развие добре разсъдителните си способности”^[3].

Основна предпоставка на Сократовия метод, споделяна и от неговите съвременни продължители, е убеждението, че всеки човек притежава разум и този разум разполага с известни предварителни, но неясни или неосъзнати познания.

“Основите на теоретичното и практическото познание са първоначално тъмни познания на нашия разум, които издигаме до светлината на съзнанието само с помощта на мисленето.”^[4]

Теория и практика на Сократовата беседа

Дитер Крон [1]

(1) "Като верен ученик на Сократ и на неговия велик последовател Платон, аз много трудно мога да поема отговорността да откликна на Вашата покана и да Ви говоря за Сократовия метод." Така Леонард Нелсон започва своя доклад за Сократовата беседа на 11 декември 1922 г. Пред Педагогическото общество в Гьотинген; с ракурс към Платон той обосновава своето колебание с това, че философстването не може да бъде описано с думи, а може да бъде разбрано едва в хода на едно дълго усилие на собствения опит. По-нататък той илюстрира своята ситуация с думите: "Затова аз се чувствам в затруднение подобно на цигулар, който на въпроса как постига свиренето, може само да покаже нещо от своето изкуство, но не може да разясни в понятия как става самото свирене."

(2) Така е и до днес. Сократовата беседа е дефинирана и описана като форма  на общностното философстване; тя се практикува в различни институционални контексти и се развива по-нататък в теорията и практиката. Но никой не може наистина да разбере какво фактически представлява Сократовата беседа, без сам да я е опитвал и то по възможност многократно.

Воля за диалог

ХРИСТО П. ТОДОРОВ[1]

ВОЛЯ ЗА ДИАЛОГ. МОРАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ДИАЛОГИЧНОСТТА

(1)         В наши дни като че ли не е много лесно да се намери друго явление из сферата на човешкото, а това зна­чи на междучовешкото, което да се радва на тако­ва внимание и на толкова единодушна положителна оценка като диалога. Наблюдаваме как диалогът бива възхваляван и утвърждаван във всички области на живота и във всички сфери на човешка дейност. Ще посоча само няколко примера в това отношение.

(2)         Още от времената на Сократ и Платон във фило­софията диалогът неизменно има висока познавател­на и морална стойност. Това е така, защото той се схваща като истинския начин, по който се осъщест­вява мисленето и се постига истината.

Лятна практика "Философският диалог"

Катедра „Философия“ на Философско-историческият факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“ организира лятна практика за философски диалог, чиято цел е да запознае студенти и преподаватели в средното училище с класически и модерни форми на диалогичния метод във философията и с възможностите за прилагане на тези методи за подобряване на качеството на преподаване на философия в средното и висша образование и  за насърчаване на  личностното развитие на студенти, преподаватели и ученици.

Практиката ще се проведе от 23 до 28 юни 2015 г. в университетската база в с. Загражден, в Родопите.

В резултат от лятната практика на тема ФИЛОСОФСКИЯТ ДИАЛОГ участниците:

ще придобият следните знания:

• за особеностите на Платоновите диалози
• за теории на диалога и диалогични практики в историята на философията – Платон, М. Бубер, неосократика
• за разликата между формите на устния дискурс – разговор, дискусия, диспут, диалог
• за различни видове диалози според целта, която си поставят – Бубер, Дейвид Бом, неосократика, кратки диалогични форми
• за интерактивни и творчески техники за учене и преподаване.

ще изградят и усъвършенстват умения за:

• самостоятелна работа с текстове и конспектиране
• анализ на текст
• участие в диалог, активно слушане и разбиране
• аргументативни умения
• работа в малка групо
• умения за публично представяне
• изработване на творчески задания на учене и преподаване

ще бъдат окуражени на нивото на нагласите да осъзнаят:

• важността на диалога като метод за познание и изследване в историята на философията
• възможностите на диалога (като разнообразни съвременни диалогични практики) за постигане на личностно развитие и утвърждаване на демократични практики  в общността (училището и университетът като общности, граждански общности)
• значението на личния диалогичен опит като незаменима възможност за саморефлексия и професионално развитие, особено (но не само) в контекста на бъдеща реализация като учители по философия.

Предвижда се участието на около 25 студенти, университетски преподаватели и млади преподаватели в средното училище.
Ръководител на практиката е гл. ас. д-р Евелина Варджийска, eva_var@abv.bg.