Поредната среща на Клуба за ентусиазъм и и професионализъм към
катедра „Философия“ на ПУ "Паисий ХИлендарски", проведена на 14 март 2016 г. бе посветена на
реконструирането на понятията за гражданство
и гражданско образование в контекста
на българската възрожденска и следосвобожденска литература и култура.
Проф. д.ф.н. Албена Хранова представи зараждането и
развитието на понятието за гражданин през Възраждането и анализира примери и
възможни обяснения за неговото „неглижиране“ тогава и сега. За разлика от
големите западноевропейски държави като Франция, Англия и Германия, които,
въпреки културните разлики, са успели да изградят работещо гражданско общество,
защото понятието за гражданин е било важно и съществено за тяхната култура, в
България това понятие е доминирано от буквалното си значение на „човек, който
живее в града“ – факт, който хвърля
дълбока сянка върху по-късните му употреби. През българската литературна
класика се утвърждават поредица от иронични и негативни употреби, свързани с
присъствието на града като „основен отрицателен герой“ и характерни за
предмодерността.
В обучението по
литература тези предмодерни нагласи идеологизиращо биват утвърждавани като вечни „народни добродетели“,
които, обаче, имат малко общо със съвременния ни начин на живот. Това
разминаване води или до социално лицемерие, или до „избуяване“ на национализъм.
В оживена дискусия участниците в срещата потърсиха отговор
на въпроса има ли шанс гражданското образование в България да надмогне
„капаните“ на национализма и да допринесе за формирането на „граждански
патриотизъм“. Постигането на подобна трудна цел преминава през отговорното
предефиниране и прецизната употреба на понятията, което изисква от учителите
много упорита, но и творческа работа с младите хора в училище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар