Похвално слово за философията

или защо е добре да се преподава философия в училище

гл. ас. д-р Евелина Варджийска, преподавател по философия в ПУ „П Хилендарски“

Видими и невидими кризи

Свидетели сме на криза – поредната криза в българското образование, видим израз на кризата в обществото ни.

Но както знаем от мъдри хора на перото, най-страшни са „невидимите кризи“ (Г. Господинов), които застрашават духа и културата ни. Същите тези кризи, от друга страна, са и шанс – възможност да излезем от автоматичната рутина на всекидневието и да се замислим за важните неща в живота ни, да встъпим в диалог един с друг и да споделим тези важни неща, без които не можем - и като хора, и като професионалисти.

Ето едно от актуалните измерения на кризата – намаляват се драстично часовете по философия в средното училище. Толкова драстично, че смисленото присъствие на „първата наука“ в българското училище е поставено под въпрос, защото предлаганите 2,5 часа за 3 учебни години (?!) не дават възможност за осъществяване на ефективно образователно взаимодействие. Какво толкова, ще кажете? Нали децата ни са претоварени. Един учебен предмет повече или по-малко… „Да олекотим програмата“ е новият универсален лозунг на образователните технолози. Чудесно, но какво да изхвърлим зад борда – фактите или мисленето? Подобна дилема очевидно не стои пред МОН и неговия министър, защото предлаганите промени в учебния план са категоричен израз на познатата ни максима „Мразим да мислим“. За шопа това вероятно е „легитимно“житейско кредо. Но дали имаме право от властовата позиция на образователни „експерти“ да приемем с лека ръка и без никакви аргументи необмислено решение, което ще има дългосрочни последици и да лишим от школуване на мисленето децата и младежите, които ще живеят в свят, изпълнен с обилие, но не и с качество на информацията, с манипулации и въпроси, с несигурност и динамика и все по-отчаяно ще се нуждаят от ориентиране? От ориентиране в мисленето, както Имануел Кант определя философията!

 Какво е философия?

Онлайн курс по „Въведение във философията“, предлаган от университета в Единбург за най-широка възможна аудитория предлага следното работно определение:

„Философия е дейността по изработване на правилния начин да се мисли за нещата“.

Това определение е максимално далеч от нюансите на конкретни философски пристрастия, тъй като се опитва да улови онова, което философите обичайно правят -  сърцевината на „занаята на философите“.

На първо място философията  е дейност, а не учение или доктрина (Л.Витгенщайн). Тя е нещо, което всеки сам трябва да опита (К Ясперс), да сътвори със собствения си ум и сърце.  Може да повтаряш „папагалски“ възгледите на друг, но мисленето и главоблъскането с трудните въпроси на човешкото съществуване в света, т.е. правенето и живеенето на философията, е дело лично.

Философията е процес на изработване на нещо, съзидателен процес на сътворяване и „извикване за живот“, което е другото име на поезията в Античността, и в този смисъл е занаят, който изисква умелост, но заедно с това е изкуство и поезия.

Философията е упражняване на правилния начин да се мисли. Тя е дисциплината, която най-целенасочено и осъзнато развива качественото и конструктивно мислене, станало популярно  напоследък  в целия свят поради своята значимост на ключова компетентност под името „критическо мислене“  (Внимание! Да не се бърка с добре познатото от ежедневието ни и национално-психологически присъщо „критикарстване“, при което все някой друг носи отговорността за всичко, което ни се случва на нас, „невинните жертви“ на обстоятелства и зложелатели). Критическо мислене е името на  правилното мислене или мисленето според необходими логически правила, на качественото, провереното, честното и осъзнаващо собствените си граници мислене, което е неизменна основа на всяко рационално решение.

Ала за кои неща мисли по правилния начин философията? За нещата, които не забелязваме в ежедневния ритъм, за нещата, които не искаме да забележим, защото са трудни и нарушават „комфорта“ на самодоволството ни, за нещата, които пораждат въпроси и не обещават лесни отговори, за нещата, които ни поставят на изпитание.А това са въпроси, които са прости, обикновени, трудни и насъщни като хляба:  Защо живея? Какъв е приносът ми този свят да стане малко по-добър? Какво си струва да предам на децата си? С какво не мога да направя компромис? Какво означава да живея достойно?

И така, ако приемем за момент тази изходна позиция и погледнем на философията  като на полезен „занаят“, като на „изкуството да се мисли правилно“, като на „фитнес за ума“, нима бихме лишили децата си от заниманията с нея без да застрашим тяхното духовно здраве?

За целите на преподаването на философия в училище?

За тези, които все още смятат, че философия и диамат е едно и също нещо, ще припомним, че целите на преподаването на философия в училище още в зората на демократичните промени в обществото ни са дефинирани като принос за

• ·         самоопределянето на младия човек като автономна личност и свободен гражданин
• ·         личностно самопознание, умения за общуване и съвместен живот
• ·         развитие на умение за автономен и отговорен морален избор
• ·         изграждане на гражданска култура, запознаване с неотменимите човешки права, с ценностите на демокрацията и с начините за ефективно социално участие в гражданския живот.
• ·         осмисляне и определяне на светогледни нагласи  (ДОИ за учебно съдържание, прил. 4)

Тази тенденция се доразвива, задълбочава и надгражда в новите стандарти и учебни програми, разработени по проект на МОН, които са изцяло съобразени както с концепцията за ключови компетентности на учене през целия живот, възприета и от МОН като общоевропейска образователна политика, така и с Европейската квалификационна рамка и с насоките на водещи световни организации като ЮНЕСКО, която определя философията като „училище по свобода“. Специфичните цели на философията като учебен предмет са формулирани така:

• ·         Философията като себепознание на човека и познание за света, като умение за ориентиране в ценности и като културна традиция има за цел да подпомогне изграждането на цялостен възглед за света.
• ·         Познаване на основни идеи на философи, допринесли за облика на съвременната култура.
• ·         Обосноваване на взаимовръзките между областите на природонаучното и хуманитарното познание.
• ·         Развитие на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност.  (проект за Наредба за общообразователната подготовка, Приложение 16)

Философия и ключови компетентности

Основните ключови компетентности  на ЕС за учене през целия живот са постулирани като цел на общообразователната подготовка (проект за Наредба за общообразователната подготовка, чл. 2, ал 1):

• ·         Компетентности в областта на българския език
• ·         Умения за общуване на чужди езици
• ·         Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите
• ·         Дигитална компетентност
• ·         Умения за учене
• ·         Социални и граждански компетентности(
• ·         Инициативност и предприемчивост
• ·         Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество
• ·         Умения за подкрепа на устойчивото развитие и здравословен начин на живот и спорт

Четири от осемте ключови  компетентности в Европейската референтна рамка на задължителни ключови компетентности за учене през целия живот - умения за учене, обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемчивост, културни познания и творчески изяви - се развиват оптимално чрез обучението по философия. Елементи на други три ключови компетентности - умения за общуване на роден и на чужд език и дигитална компетентност - се включват в комплексните познавателни и функционални компетентности (според Европейската квалификационна рамка), които се формират в обучението по философия: анализ на специализиран (философски) текст, създаване на аналитичен текст (философско есе), анализ на казус, разработване на проект и публично представяне. Веднъж изградени, тези основни компетентности могат да бъдат прилагани в различни професионални и житейски ситуации. По такъв начин обучението по философия съществено допринася за подобряване на шансовете за личностно развитие и житейска реализация на младите хора

Философия и критическо мислене

Според чл.2, ал 4 на проекта за Наредба за общообразователната подготовка: „Критичното мислене, справянето с проблеми, вземането на решения, инициативността, творчеството, поемането на отговорност, работата в екип са компетентности, които се придобиват при изучаването на всички предмети по ал. 1“.

Въпреки характерния интердисциплинарен характер и прилагане на постиженията на психологията, когнитивните науки или реториката, ядро на критическото мислене са логическите  правила и валидни модели на мислене, които са изследвани и утвърждавани от философията от самото й начало. Излиза, че според предложенията на МОН всички предмети ще развиват критическо мислене, само предметът, чиято сърцевина са точно критическото, творческото мислене и аргументацията ще присъства с половин час на седмица в българското средно училище?! И то в момент, когато по целия свят се предлагат курсове за критическо и творческо мислене в училища, университети и бизнес организации поради осъзнаването на неговата изключителна значимост като ключова компетентност.

Философия и гражданско образование

Критическото мислене е от решаващо значение за постигане на целите на гражданското образование, защото изгражда умения за рационално формулиране и аргументиране на гражданска позиция.  Като изследва основни модели на социално и политическо взаимодействие в обществото, философията критически утвърждава основополагащи ценности на гражданското общество и демокрацията.

Чрез обучението по философия се стимулира гражданското участие и сътрудничеството в класа и училището като общности. Характерният за философията плурализъм на гледните точки създава благоприятни предпоставки за формиране на нагласи за толерантност към различията, за конструктивен диалог и решаване на конфликти. Философията предоставя ценни инструменти за поощряване на мирен диалог и толерантно поведение, особено важни за преодоляване на напрежението в съвременните мултикултурни общества.

Предлаганите от МОН промени фактически противопоставят философия и гражданско образование и създават изкуствено разделение там, където има естествени предпоставки за сътрудничество - поради характера на обществените и хуманитарните науки, целите на гражданското образование и визията за демократично, устойчиво развиващо се и хуманно общество.

За ползите от философията

Философията има основополагащо значение за формиране на идеята за образованост като възможност за човека да приложи знанието за стимулиране на собственото си развитие като личност.

Философията учи на систематично и последователно мислене, което създава връзки между отделни явления и цялостен контекст. По такъв начин постиженията на отделни научни области и знанията по отделни учебни предмети могат да бъдат поставени в системна взаимовръзка като се подчертава техният смисъл и значение за живота на личността и на обществото.

Философията е непресъхващ извор на диалог между различни позиции, безкрайно нужен във време на конфликти, несигурност и напрежение  и школува умения за конструктивно удържане на диалогичната ситуация до постигането на консенсус или рационален компромис.

Философията имунизира срещу манипулации. Философията подкрепя достойнството на човека като гарантира неговата интелектуална независимост.

Кой се страхува от философията в българското училище?

Естествено тези „ползи“ са за хора, които искат да живеят достойно и независимо и за държави, които не се страхуват да имат просветени граждани, излезли от „самопричиненото непълнолетие“ (Кант) на уюта някой друг да взема решения вместо тях. Ако тези предпоставки не са налице, логичният извод би бил обезличаване и маргинализиране на философията с всички възможни средства.

Тогава подобни реконструкции ще останат просто лични мнения, удобно незначителни на фона на монументалната картината на „светлото“ образователно бъдеще на България.

Тогава кризата ще си остане досадно петно по имиджа на институцията, което ще избледнее под напора на следващите медийни събития, без да остави следа и , най-вече,  без да оползотвори създадената възможност за развитие на младите личности и на обществото ни.

Тогава все още невидимите кризи ще станат видими и трайно ще определят живота ни.