За "ползата" от неосократическите диалози

Евелина Варджийска

Когато размишляваме дали и как бихме могли да прилагаме сократическия метод при преподаването на философия в училище, би трябвало да осъзнаваме, че той формира важни нагласи и качества на мисленето у учениците като например:

•   Способност за извличане на знание от собствения опит чрез нещо като “припомняне”, аналогично на Платоновото “анамнесис”
•  Да размишляваме заедно – за разлика от една обикновена (почти безразлична) обмяна на мнения или дебат (където всеки иска да спечели). Да размишляваме заедно означава също, че участниците могат да променят възгледите си без да губят достойнството си.
• Развива критическата способност – съизмерване на собствените възгледи с възгледите на другите участници
• Самопознание – принос към изкуството да се живее, “упражнение в лична етика и житейска мъдрост”
• Развива “сократически добродетели” като издръжливост, търпение, способност да изслушваш, готовност за промяна на мнението, доверие към собствените съмнения и интуиции

Сократическият диалог в обучението на учители

Не можем да преподаваме нещо, което самите ние не владеем. Ето защо минималният опит в практикуването на сократически диалози е важна част от обучението на бъдещите учители. Сократическият диалог:

•   Допринася за личностното развитие на бъдещия учител. Ако развитието на личността е главна цел, а не толкова получаването на фактически знания в дадена област – тогава сократическият диалог би трябвало да се превърне в ядро на концепцията за обучение на учители (Густав Хекман)[1]
• Предоставя добра възможност за изясняване на собствените педагогически възгледи и критерии за разумно педагогическо поведение (теза на Мартин Хюне)[2].
• Укрепва и развива самочувствието на учителя като личност, която преподава, а не като преподавател, който между другото е и човек.
• Насърчава и упражнява саморефлексията като средство за предотвратяване на грешки и неволни манипулации в процеса на обучение.

 

Сократическият диалог в обучението по философия в училище

 

 Защо е нужно да се интегрира този метод в обучението?

• Отговаря на понятието за философия като дейност за критическа проверка на валидността на житейски очевидности и стратегии за ориентиране;  регресивен и критически дискурс
• Съгласува се с дидактичното изискване за използване на разнообразни методи на преподаване
• Изхожда от жизнения опит на учениците, което има благоприятен ефект върху мотивацията им за учене.
• Упражнява методическите способности на учениците за  провеждането на един систематичен и рефлексивен дискурс като:

§  разкриване и проверка на правилността на аргументи

§  понятийно точно, езиково коректно и последователно изразяване

§  рационално и аргументативно отнасяне към партньора в диалога

§  възприемане на собствените граници  на самостоятелно и творческо мислене

§  критическо разпознаване на проблемността и предварителния (временния)  характер на собствените възгледи

§  цялостно развива самостоятелното мислене, разумната рефлексия и аргументативните способности на учениците. Интензивно и цялостно упражнява критичен рефлексивен диалог и самостоятелно мислене отвъд тесните граници на отделните предмети (интердисциплинарно)

• Оказва благоприятно въздействие върху комуникативните и езикови уменията на роден и чужд език[3]

Постоянното преподаване на философия според сократическия метод изглежда трудно осъществимо в училище поради особеностите на организацията на учебния процес. Въпреки това е препоръчително да се вграждат в процеса на обучение сократически фази (ограничено във времето провеждане на часовете като сократически диалози[4]) или отделни елементи на метода в цялостния стил на преподаване на учителя.

Елементи на сократически разговор, които могат да се приложат в училище:

• визуализиране на междинните и крайни резултати
• съвместно вземане на стратегически решения за по-нататъшното протичане на изследването (разговора)
• да се говори само за едно нещо, а не по няколко проблема едновременно
• изследване на проблем въз основа на конкретен пример
• разграничаването на различните равнища в дискусията – проблемен, стратегически и мета-диалог
• въвеждане на мета-диалога като възможност за подобряване на груповата динамика и усъвършенстване на метода
• да не се изгубва общата насока на диалога, следване на “червената нишка”
• изискването за взаимно разбиране
• въздържането на учителя от собствени съдържателни преценки

---

[1] Heckmann, Gustav „Das Sokratische Gespräch“, dipa Verlag, Fr.a.M., 1993

[2] Hüne, Martin „Das Sokratische Gespräche in der Lehrerausbildung“ in Neuere Aspekte des sokratischen Gesprächs, dipa Verlag, Fr.am M., 1997, S. 81-88

[3] Ivanova, E., Krohn, D. „Gemeisames Philosophieren in einer anderen als der Muttersprache” („Философстване в общност на език, различен от майчиния”), приета за печат в сборник от поредицата „Сократическо философстване”, Lit Verlag, Münster

[4] Neißer, Barbara „Das Sokratische Gespräch im Philosophieunterricht der Sekundarstuffe II“, in: Neuere Aspekte des sokratischen Gesprächs, dipa Verlag, Fr.am M., 1997, S. 88-102