Завръщане към разказа - завръщане към смисъла?

За пореден път на 25 април 2016 г. Клубът за ентусиазъм и професионализъм събра във ФИФ на ПУ "Паисий Хилендарски" пъстра аудитория от учители, студенти и ученици, които да дискутират по темата „Завръщане към разказа и фикцията – или защо днес ни е нужна историята?“.  Гл. ас. д-р Валентин Аспарухов успя да увлече аудиторията в интригуващ разказ за няколко основополагащи истории от философския канон:

• пещерата на Платон и освободилия се от нея философ, който трансцендира пластовете на познанието и отговорно се завръща в „тъмнината“, за да сподели наученото;
•  напрегнатостта на средновековния свят, „разпънат“ между подредбата на живота в „топоса“ и пропадането да бъдеш „на път“, където единствено средновековните интелектуалци (магистри и схолари) се чувстват „у дома“, защото са способни винаги да намерят пътя или пътищата (дис-курсите);
• парадоксалните ограничения на модерната наука, чиито математически идеализации разширяват обективността на познанието, но изгубват първоначалния му смисъл заради все по забързаното развитие на технологиите, които не ни оставят време да забавим темпото и да се върнем към себе си.

Праволинейното развитие на модерната наука не оставя възможности за тематизиране на езика, на който биват изразявани нейните идеализации. Алтернатива на тази идеологическа самозабравеност и шанс за завръщане към смисъла чрез открояване на обвързаността между науката и човешкия жизнен свят ни предоставят литературата като фикция и историята като разказ.

В последващата дискусия бяха коментирани промените в опита, познанието и жизнения ни свят в резултат на развитите на науката и разпространението на умните медии, както и отражението на навлизането на новите технологии в процеса на преподаване и в отношенията в образованието.

Фрагменти от изложението и дискусията оформиха надеждата, че философията би могла да бъде една такава възможност за трансцендиране на ежедневието и завръщане към смисъла чрез забавяне на темпото и осигуряване във философския диалог на пространство за размишление, свободно от натиска на ежедневието.