Феноменология на диалогичната ситуация в Пирът на Платон

Райчо Пожарлиев, Философски образи, С., 2000 г.

(1)    Пирът - един от най-забележителните диалози на Платон, може да бъде разглеждан и е разбиран с различни изследователски намерения и от различни гледни точ­ки. В повечето случаи той дава повод да се очертае Платоновото учение за красотата и познанието, чието съсредоточие е темата за любовта и бога на любовта - Ерос. И не само защото според разказа на предсказателката от Мантинея - Диотима, Ерос „се намира по средата на зна­нието и незнанието“ (Платон, 1982, Т. II., 461) и сякаш в образа си концентрира стремежа към познание, тъй ха­рактерен за философите и така чужд на боговете и неве­жите.

(2)    Боговете не познават, те просто притежават знани­ето. За невежите, тъкмо защото не знаят и „живеят в тъ­пота“, познанието е чуждо и безразлично и не активира мисълта им. Обратно - за философите знанието е краси­во, привлекателно, а потребността от него е подобна на любовта - порив към красивото. Стремежът към краси­вото е не просто естетически, но и еротичен, философия­та има интимно-еротична природа, философите, които са по средата между невежите хора и боговете, са любещи знанието, копнеещи по него, желаещи го.

(3)    Несъмнено връзката философия - знание – ерос  е натраплива и лесно проследима в цялата древногръцка кул­тура. ( …)

(4)    На гощавката, покрай размислите за Ерос, събрали­те се от любов към познанието докосват темата за сама­та му природа, за пътя от незнание към знание. С това диалогът се превръща във вид метапознание, рефлексия на познаващите върху собствения им тип дейност. Пар­тньорите са сближени в еротичен кръг, любовно споде­ляйки мисли за любовта и съвместно познавайки същ­ността на познанието и философията. Така се гарантира метафизическата цялостност и завършеност на общува­нето. Действията на присъстващите съответстват на те­мата на беседата - обичащите се разсъждават за любов­та. Затова ако съзрем в Пирът именно определен регис­тър от обсъждани теми - за любовта, красотата или поз­нанието, самата еротично-опознавателна форма на об­щуването улеснява тълкуването ни дори повече от анали­за на идейното съдържание.

(5)    … По-скоро диалогът се разгръща като апология, похвално слово за бога на лю­бовта. Елементите на присъстващата тук своеобразна патетика, дори религиозно химновото отношение към те­мата, не са толкова обичайни за Платоновите диалози … Дори типичната за Сократ методика на беседване тук не е достатъчно отчетлива и убедителна. Но и да бе убедителна, това не би промени­ло съществено интерпретациите. Помним, че именно чрез анализ на Сократовия метод С. Аверинцев и М. Баткин до­казаха принципната монологичност на Сократово-Платоновата беседа. … За Сократ нямат значение временните мнения и изказвания на другите. Неговите партньори присъстват в диалога по-скоро като фигури пластично и ситуативно. … Платон е имал идеята за онтологичната предрешеност на познавателния процес и схващал диалога само като про­педевтика към върховния екстазен акт на припомнянето. Самото припомняне обаче вече не е диалог - липсват про­тивоположностите, хората са заедно с идеите, но не и с другите хора. ….

(6)    Според мен „потенциалът“ на диалогичността в ан­тичността като цяло, а и конкретно в Пирът трябва да се търси в онези нейни условия, в онази нейна ситуация, коя­то на пръв поглед изглежда външна и „фонова“, но в дейс­твителност засяга същността на самия диалогичен процес. … да се онагле­ди телесно веществената динамика на диалога. Целта е той да бъде реконструиран като жива, пластична конфи­гурация...

(7)    И така, какво представлява пирът от тази гледна точка?

(8)    Платон описва угощението, което си устройват видни мъже като Сократ, Агатон, Алкивиад, Федър и др.  и по време на което си говорят за любовта.

(9)    За събитието научаваме не от самия Платон, а косвено, Аполодор пресъздава разказа на Аристодем за това забележително пиене. С други думи, самият пир става предмет на разговор.

(10) архетипа на пируването - пирът като културен феномен: Корените на този феномен са архаични. Празниците, култово-обредните церемонии, посрещането на гости, народните веселия и пр., са само елементите на една исторически неизбежна и универсална пирова култура.  … Тя предполага засилена интензивност на общностното единение, разрив с обичайното всекидневно поведение, пространство, в което доминират ценности от висш порядък.

(11) От тази гледна точка, независимо от конкретните исторически и културни превъплъщения „пировата среда“ благоприятства диалогичността, невъзможна без универсалния ценностен фон.  (….)

(12) Пирът, описан от Платон, е приятно изживяване. Тук присъстват философите, а може би и самата философия. Партньорите са предразположени към щастие и удоволствия. На Платоновия пир се събират достойни мъже, за да обсъдят достойни теми. Разбира се, те правят не само това, но и се угощават и пият. В бележките си към диалога Б. Богданов хвърля светлина върху битовата страна на античните симпозиони (Платон, 1982, T. II., 643). За отбелязване е, че същинското общуване започва след вечерята, т.е. не по времето на обилното хранене, а по времето на далеч по-изисканото и същинско пиене. Церемонията и  начина на пиене (с мярка или без мярка, с обща чаша или индивидуални съдове) предварително се уточнява. Това уточняване е педантично и обстоятелствено. …

(13) Така или иначе, но и в Пирът централно място заема въпросът за умереното „леко“ пиене. То не е просто акт, съпровождащ външно философската беседа. На първо място пиенето е въведение към разговора. Но от друга страна, което е по-важно, то е онази лека, разредена и ефирна среда, която благоприятства лекото и ненасилено беседване. Знаем, че античните гръцки мъже са употребявали силно разредено вино. За тях е бил непознат концентрираният, сгъстен алкохол. Лекото, разредено вино, движещо се с общата чаша между партньорите, е онази еднородна среда, която омекотява различията. То е особен медиум на толерантността. То стимулира мисленето, „умствения поглед“ като „поле на притичващите образи“ (Демокрит, Антична философия, 1988,153-156). В известен смисъл, то е ефирно и фино веществено условие на мисълта и нейния порядък.

(14) В разсъжденията за веществените условия на диалога идва ред  да поговорим освен за винопиенето и за телесната конфигурация на философската беседа в Пирът. Диалогът тук има отчетлива телесна форма. Той е колкото духовно, толкова и телесно, при това смислово структурирано пространство. …

(15) Най-напред, очевидно е, че Пирът е пространствено  разположение на мъже. По този повод Богданов пише: „В антична Гърция, където жената има по-долно и социално, и юридическо положение, мъжките угощения са нещо обикновено и нормално. В тях могат да участват жени, само ако са хетери или флейтистки… (Платон, 1982, 643) … Именно в одомашненото, битово пространство, в което се поместват и пировите ситуации, се запазва твърде отчетливо и архаичното разделение на половете. Пирът на Платон е апология на мъжкия топос. Може да се твърди, че отстраняването на жените, дори и в безспорно приятните им функции на забавляващи компанията, е необходимото предусловие за начеване на мъжката беседа. „Предлагам да отпратим флейтистката - казва Ериксимах - нека си свири сама или ако иска - да посвири на жените вътре, а ние да прекараме днешната вечер в разговори“. (1982, 427).

(16) По-нататък пируването на Платон е членуване в буквалния и преносен смисъл. От една страна мъжете са от- членени в определен ред около масата.  … По същество в Пирът конфигурирането на партньорите в разговора е и конфигурация на версии за Ероса. Така, напълно в смисъла на думите, пирът е полагане на идеите в пространството, а не както в новоевропейската еволюционно-просветителската традиция - единствено в хода на времето. …

(17) Така симпозионът на Платон не е просто място за пиене и хаотични разговори. Най-напред трябва да се спомене, че тук пространството е кръгово, по подобие на стремящите се към безръбие съвременни политически маси. Видните мъже са полегнали или направо лежат около масата в средата на помещението. Кръговостта и цикличността на това говорно пространство се подсилва и от технико-организационните процедури на протичане на диалога.  … Диалогът в Пирът е движение от ляво на дясно, в кръг като всеки, намиращ се отляво, предоставя думата на съседа си, след съответните хвалебствия за неговите качества. Така завършеността на беседата трябва да се внуши не толкова идейно-съдържателно, колкото чрез пространствено-телесната конфигурация.

(18) Телесността тук се разполага като цялост и трябва да има подобаващ завършек. Според началния план, пръв взема думата Федър - председателят, а последен Сократ - всепризнатият авторитет. … Тази телесна завършеност на диалога сякаш е подготвена съзнателно. Отивайки на гощавката, заедно с Аристодем, Сократ изостава, стои пред вратата и мисли нещо много важно. Тази методология на изчакването е не просто съществен елемент от майевтиката. В Пирът „спрялата се пред входа мъдрост“ (по думите на Агатон), преднамерената забавеност на Сократ забавят и самия диалог, поставят го буквално и символично „пред прага на мъдростта“. Именно Сократ е този праг и граница на знанието. Затова не е случайно,че пристига на гощавката последен - в средата на вечерята, което го прави последен и в реда на изказващите се. Диалогът трябва да завърши със Сократ, но не толкова смислово, колкото пространствено. … гуляйджийска компания, нахлула в края на нощта, разрушава установената пространствена конфигурация, подредеността и кръглостта на диалога и с това го прекратява. (…)

(19) На първо място, трябва да се отбележи, че от гледна точка не на пространствената подредба и структура, а на участващите партньори, диалогът е принципно отворен, Още в началото става ясно, че Аристодем, от чието име се воли разказът, отива на вечерята неканен. Сократ оправдава присъствието му на угощението с думите на Херакъл: Добрите отиват на ядене у добрите по своя воля“ (т.е. без покана) (Платон, 1982, 423). Посещението на достойните и знатни мъже е нецеремониално и свободно, което означава, че броят на участниците в беседите е принципно неограничен. … Би могло да се дискутира доколко приобщаването на нови хора към гощавката благоприятства разговора или, обратно, го руши. Така например, към края на нощта, когато новодошлите гости предизвикват „пиене без ред“, те нарушават общоприетите конвенции на общуването и това е физически зримото обстоятелство, подчертано от Платон, когато прекратява диалога. … От друга страна, именно отвореността на диалога за нови участници е предусловие за разгръщане на нови негови възможности.

(20) На второ място, Пирът като открит за „достойните и добрите“ вмества в себе си нови партньори и по друг начин - чрез вътрешния диалог. …  В Платоновия диалог се съдържат потенциите непрестанно да бъда обновяван, да бъде преиграван на различни нива и в различно време. … Така диалогът се разполага в безпределното универсално време, което от своя страна се „маркира“ в текста на Платон посредством физическото, телесно множество от многобройни лица, питащи или разказващи на свой ред за философската гощавка. В известен смисъл по този начин не идеите, а телата стават гаранти за отвореността на беседата. (…)

(21) На трето място, кръговата конфигурация на беседата се „къса“ постоянно. (…) Полагането на тези дискретности е нужно за динамизиране и реактивиране на диалогичната ситуация. Посредством тях, от друга страна, тя ни изглежда така жива и пълноценна - като жизнено образувание, като пластична телесна конфигурация, а не просто като съвкупност от идейни версии.

(22) И така Платоновият Пир е пример за диалогична композиция, съчетаваща в еднаква степен духовно-телесни компоненти.