Сократовото акушерско изкуство (150 с –
151 d)
Сократ: Що се отнася до моето бабуване, то по друго не се различава от
тяхното. Различава се само: по това, че изражда мъже, а не жени и че наглежда
раждащите души, а не тела. Но най-същественото в нашето изкуство е, че дава възможност
да се изпробва всякак дали мисълта на младежа ражда лъжовен призрак или добър и
истинен плод. Иначе и аз съм като бабите. Не съм в състояние да родя мъдрост и
както мнозина вече са ме укорявали, другите разпитвам, а сам не твърдя нищо за
нищо, защото не разполагам с нищо мъдро.
Хората с право ме укоряват. И ето коя е причината. Богът[1] ме заставя да израждам, но ме възпира да раждам. Аз сам впрочем не съм особено мъдър, нито пък се е удавало на душата ми да роди някакъв плод. А що се отнася до беседващите с мене, някои от тях очевидно отначало са доста неуки. С напредването на беседата обаче всички, за които богът допусне, удивително напредват - което и те усещат, и другите забелязват. А е и очевидно, че без да са усвоили каквото и да е от мене, сами от себе си откриват и раждат много прекрасни неща. За това бабуване са причина богът и аз. Ето как се разбира. Без да знаят това, вече мнозина, търсейки причината в себе си и не обръщайки никакво внимание на мене, било сами, било убедени от други, са ме напускали по-рано, от колкото трябва и отивайки си, поради негодното беседване впоследствие и поради лошото отхранване са притъпявали и погубвали акушираното от мене, И така поставили по-високо лъжливите видения от истината, накрая и другите хора, и те самите установяват, че са невежи. … Когато пак се върнат при мене с молба да беседваме, готови на всичко, с някои божеството, което ми се явява, ми забранява да разговарям, с други ми позволява и те пак напредват. А моите събеседници усещат същото, каквото раждащите жени. Изпитват болки и повечето от тях се чувствуват объркани денем и нощем. А моето изкуство е в състояние да буди и успокоява тази мъка. … Подозирам, както и сам смяташ, че си пълен отвътре и изпитваш родилни болки. Затова ми се повери на мене, сина на акушерката, който също разбира от бабуване, и се старай да отговаряш на въпросите ми, както можеш най-добре. И ако преценявайки отговорите ти, сметна, че някой от тях е лъжливо привидение и вследствие на това го отхвърля и изключа, не изпадай в ярост като майка за първородна рожба. Защото вече мнозина, чудни ми момко, така са се наежвали спрямо мене, че направо са били готови да хапят, когато им отнемах някоя глупост, Не разбираха, че постъпвам така от благосклонност, и бяха далече от мисълта, че никой бог не се отнася неблагосклонно към хората, че аз не върша нищо подобно от неблагосклонност и че е крайно нечестиво да отстъпваш пред лъжата и да допускаш да се прикрива истината. Затова, Теетете, хайде опитай се пак отначало да определиш какво е знанието и недей вече да казваш, че не ти се удава. Защото, ако бог реши и ти даде сила на мъж, ще успееш.
Хората с право ме укоряват. И ето коя е причината. Богът[1] ме заставя да израждам, но ме възпира да раждам. Аз сам впрочем не съм особено мъдър, нито пък се е удавало на душата ми да роди някакъв плод. А що се отнася до беседващите с мене, някои от тях очевидно отначало са доста неуки. С напредването на беседата обаче всички, за които богът допусне, удивително напредват - което и те усещат, и другите забелязват. А е и очевидно, че без да са усвоили каквото и да е от мене, сами от себе си откриват и раждат много прекрасни неща. За това бабуване са причина богът и аз. Ето как се разбира. Без да знаят това, вече мнозина, търсейки причината в себе си и не обръщайки никакво внимание на мене, било сами, било убедени от други, са ме напускали по-рано, от колкото трябва и отивайки си, поради негодното беседване впоследствие и поради лошото отхранване са притъпявали и погубвали акушираното от мене, И така поставили по-високо лъжливите видения от истината, накрая и другите хора, и те самите установяват, че са невежи. … Когато пак се върнат при мене с молба да беседваме, готови на всичко, с някои божеството, което ми се явява, ми забранява да разговарям, с други ми позволява и те пак напредват. А моите събеседници усещат същото, каквото раждащите жени. Изпитват болки и повечето от тях се чувствуват объркани денем и нощем. А моето изкуство е в състояние да буди и успокоява тази мъка. … Подозирам, както и сам смяташ, че си пълен отвътре и изпитваш родилни болки. Затова ми се повери на мене, сина на акушерката, който също разбира от бабуване, и се старай да отговаряш на въпросите ми, както можеш най-добре. И ако преценявайки отговорите ти, сметна, че някой от тях е лъжливо привидение и вследствие на това го отхвърля и изключа, не изпадай в ярост като майка за първородна рожба. Защото вече мнозина, чудни ми момко, така са се наежвали спрямо мене, че направо са били готови да хапят, когато им отнемах някоя глупост, Не разбираха, че постъпвам така от благосклонност, и бяха далече от мисълта, че никой бог не се отнася неблагосклонно към хората, че аз не върша нищо подобно от неблагосклонност и че е крайно нечестиво да отстъпваш пред лъжата и да допускаш да се прикрива истината. Затова, Теетете, хайде опитай се пак отначало да определиш какво е знанието и недей вече да казваш, че не ти се удава. Защото, ако бог реши и ти даде сила на мъж, ще успееш.
Теетет: Ама, разбира се, Сократе. Щом така ме подканяш, вероятно би било
срамно да не се постарая да каже всичко, което човек може да каже. Според мен
впрочем знаещият има някакво усещане за това, което знае, и доколкото сега ми
се струва, знанието е именно това – усещане.
Сократ: Добре и благородно го каза, чедо. Защото така трябва да се
говори – с определено твърдение. Но нека да погледнем заедно дали това
твърдение е валидно или вятър работа. Ти казваш, че знанието е усещане.
[1] Според
преводача тук става дума за бог Аполон, а не за личното „божество“ на Сократ,
неговия даймонион.
Няма коментари:
Публикуване на коментар